Масоните в Югославия

1764 - 1980

Първата масонска ложа в Югославия била ложата в Котор от 1807 г. в Черна гора. Тя била основана от фнеските офицери и военни на Наполеон под името "Loge de St. Jean" ( "Ложа "Св. Йоан").

В Сърбия първата ложа била настанена в Белград към края на XVIII век. Ложа "Али Коч", една от старите ложи, имала много голямо влияние за развитието на политиката на Балканите. През 1876 г. последователите на масона Гарибалди възстановили ложа "Svetlost Balkana". Ложите "Сръбска задруга", "Разбирателство, труд и постоянство", "Побратим" в Белград и ложата "Бедност" в Ниш също започнали (или продължили) своето действие по това време. Ложа "Али Коч", за която ще стане дума, е била смесена турско-сръбска ложа с членуващи емигранти от почти всички балкански и централно-европейски страни. За нея не се говори много по обясними причини, а Зоран Нинезич, бивш главен майстор-масон от югославската комунистическа ложа от 1990 г. официално "разбудена" от Великата ложа на Западна Германия, бил изключен от братството през 1993 г. поради изнасянето на тайни факти в неговата "Масонството в Югославия".

По-известните масони били Доситей Обрадович, писател и поет, основател на първия сръбски университет и Министър на образованието, Сима Милутинович-Сарайлия, писател и наставник на Петър II Петрович Ниегос, поет, свещеник и владетел на Черна Гора, Никола Пасич, премиер-министър на Сърбия, Стефан Мокраняц, композитор   и др.

В навечерието на Втората световна война в страната имало 27 ложи и над 2 500 масони. След нея, смята се, ложите били приспани, но както и в другите "комунистически" страни в Източна Европа, голямата част от "комунистическите" управници са били и са си останали масони, управляващи "комунистическите" режими в тези страни не от Московските централи, а от Западно-европейските и Американските масонски централи, контролиращи политиката, икономиката и репресивните апарати по места до "падането" на режимите, след което отново масонството излиза "на светло", както е в момента. Така ще бъде до Второто пришествие.

А след това ще бъде по друг начин.

В книгата на сръбския изследовател Нинезич намираме ценни сведения за връзката на масонството с революционите борби за национална независимост в различните балкански страни през 19 век. Особен интерес представлява подробното описание на дейността на белградската ложа “Али Коч”, главната ложа на християни и турци на Балканите, която имала филиали в Русе, Видин, Свищов, Варна, Ниш и Никопол (Неапол?).

Тома Вучич Перишич и полските въстаници-емигранти

Тома Вучич Перишич става масон в Цариградската ложа по време на първото си изгнание – 1840-1841 г. под непосредственото ръководство на Михаил Чайковски и княз Адам Чарторитцки, един от водачите на полското въстание през 1830 г.

След потушаването на въстанието полските въстаници емигрирали по цяла Европа, от където работели за освобождението на отечеството си. Чарторицки застанал начело на полските емигранти и ръководел борбата първо от Лондон, а после от Париж, от хотел Ламберт, в продължение на тридесет години, тъй като по това време формално цялата политическа власт във Франция и Англия се намирала в ръцете на масони. В двете страни царяла анти-австрийска и анти-рускаатмосфера, но масоните поддържали връзки с масоните в Русия и в поробените балкански страни, които били също антиклерикално и антицарски настроени. Те подпомагали революционните движения и материално и морално.

Тома Вучич Перишич получил задача от портата (1841) да извърши преврат в Сърбия, като свали княз Михаил Обренович.

Граф Чарторицки

Чарторицки поддържал връзки с Александър І, и бил допринесъл за благосклонното отношение на западните сили към малките балкански народи и техните политически стремежи. Той желаел тези народи да получат самостоятелност, но в рамките на Турската империя, която по този начин щеустои на натиска на Русия. Той смятал, че тъй като Русия била враг на Турция, трябвало да поддържа приятелство с Портата.

 

Отворена около 1847
Седалище Белград
Патрон Али Коч, първият турски масон
Статут Главната смесена ложана Балканите на подчинение на Вел. нац. ложа на Париж
Връзки ложите в Пеща, Лайпциг и Одеса
Филиали Русе, Видин, Свищов, Варна, Ниш и Неапол (?)
Старейшина Мехмед Саид Исмаил паша. Почетен член на ложата в Лайпциг, Велик майстор на всички ложи на територията на Европейска Турция
Турски секретари Яша Адем и Ахна ефенди, за турската, френската и унгарската преписка
Християнски секретар проф. Шулц - за немската преписка
Референт французин
Главно събрание 5 август
Членове 204 - предимно дребни турски занаятчии, двама немци, трима французи, австрийци, четирима сърби, емигранти - поляци, българи, унгарци, чехи, черногорци, също и жени; Тома Вучич Перишич, Душе, капитан Зах, граф Тишкиевич, проф. Шарл Арен, д-р Левис и др.
Българи Иван Ангелов Кулин, Петър Ранов, св. Панталеймон, Иван Касабов, Павел Тодоров, Стефан Генчев, Петър Оджаков.
Почетни членове Великия везир в Цариград, белградския паша, почти всички турски духовници и високопоставени лица, чийто протектор бил братът на султана. Рашид и Али паша били също членове на ложата

.

[Назад] [Начало] [Напред]

Масонството на юдеите